NIGHTMORE&MORE

NIGHTMORE&MORE

Дали съм спящ?! Дали съм буден?!
Полунощ е.... вятърът отвява,
куп листаци... и стоя учуден
"Кой отвя я моята забрава?!"

Земята е напукана -- за дъжд въздиша,
...а сърцето ми! Кипи от кълнове и влага,
тече към теб, когато дишам...
...бягах... ти...ТИ! И спрях да бягам!

Под бряг висок реката изнемогва,
а кръвта ми ври, трещи неутолена,
очите... поглед мил затрогва,
слънчев -- с влага от Духа родена!

Клони нежни, брулени от вихър див,
стенат, чувствата летят -- в листа,
ръцете ми -- трептят във танц красив,
под дъхът на твоята уста!

Сляти стъпки... аромат омаен,
от косата ти... безследно,
изчезват устни с дъх отчаян,
в твойте... впити -- до последно!

Стихът ми -- галещ и освободен
като небето -- виждам само чистота,
със букви -- вземащи във плен...
...Плен? С криле? Вземи ме!
...ЛЮБОВТА.......

Полунощ отдавна мина...
шептя:"ОБИЧАМ!" , блус играем,
носени от Божия лавина...
...във реалност... що пък да мечтаем?

18.09.1998

Посветено на теб, Наталия и на всички мои срещи с теб, с
благодарност, че ми позволи да гледам в теб
и да видя себе си -- роден за теб...