NIGHTMARE

NIGHTMARE

Не спя, не искам да съм буден,
полунощ е, преспи с рев навява,
вятър, като мислите ми блуден,
фучи и търси в пустошта забрава.

Земята е скована и не диша,
сърцето ми е тя -- без кълнове и влага,
каквото чувствам -- ето -- пиша,
не искам да съм тук, не ми се ляга.

Под лед дебел реката изнемогва,
червена е кръвта ми, но студена,
очите сякаш нищо ги не трогва...
...сълза кристална неродена...

Клони черни, брулени от вихър бял,
поклащат се, без чувства и листа,
ръцете ми -- лежат над листа онемял
и чакат, небезсилни пролетта.

Изчезват стъпки -- аромат нетраен
и няма ги -- засипани безследно
и устните ми -- сухи, с дъх отчаян,
не шепнат, слепнали и непотребни.

Стихът ми -- плачещ и студен,
като небето -- само сивота,
със букви, вземащи във плен,
с окови от мечти и самота.

Полунощ отдавна мина,
не спя, безмълвен в тази стая,
със тези рими тъжното отмина
и във струнните вълни мечтая...

14 -15. 01. 1995