Love me...

Love me...


Обичам те -- дори не знам коя си,
а аз съм сам -- по-сам от този стих,
обичам те -- сънувам те в ноща си
и там -- в мечтите те открих!

Търсих, търся те, но не намирам,
магията, която да ме размрази,
имах я --НЕ -- мислех, че разбирам ,
едно сърце, но болка ме срази!

И тази болка тук изливам,
във всеки стих тя диша и живее
и красотата със бодли обвивам
и всичко тъжно е и тлее, тлее...

Обичам те -- дори не се разбирам,
но то не може да се обясни,
чувствам го, но чувство не намирам,
ако намеря -- там винаги не си!

Странен съм -- от много неразбиран,
но аз и сам не искам те да знаят,
какъв съм всъщност и защо не спирам,
да летя пълзейки -- те ще се отчаят!

Обичам те -- нима това не стига,
да спреш и същото да промълвиш,
това са думи -- на нежива книга,
но живи в мен -- дали ще размразиш?

Дали сърцето ми ридаещо ще трепне,
когато видя те без дъх и те позная
и очите любовта ми ще прошепнат
и мечтите ще са бледи -- ДА -- незная!

Изкуството се ражда в самота,
но бляновете хранят го -- до любовта,
то е тя във две копнеещи сърца,
тя е то в картинни рими без лица!

Във стиховете -- в тях сега живея,
но по реда си ще замина и изтлея,
но в тях и аз в душите ви ще грея,
дордето две листа се търсят и копнеят!

Обичам те - -дори не знам коя си,
а аз съм сам със този стих,
обичам те - -от всичките една си
и аз един съм -- като този стих...

13. 01. 1995