Аз те чакам...

Аз те чакам...

Аз те чакам в дъжда,
чакам те като искрица,
цял потънал в ръжда,
със душица на птица.

Ти къде си сега--
питам се, без да съзнавам,
сводът цял е в тъга,
в него някой познавам.

Чувам звън на вода--
няма ги стъпките твои,
чувствам хладна следа--
само устните на пороя.

Тръпна цял под липите,
под липите шумящи,
аз те чакам в очите,
със блянове спящи...

Ти къде си сега--
тупа сърцето ми празно,
стискам лист във ръка,
сам, без рима за празно.

Аз те чакам сред плисък,
чакам да дойдеш със здрача,
дишам с дъх като писък,
а дърветата, дърветата плачат.

В мрака пак аз се взирам,
сам, с натежалите дрехи,
безмълвно-бързо пулсирам
под бездушните стрехи.

Бледи лампи се гърчат
в локви с много зеници,
да омайват се мъчат
плахи, нежни тревици...

Аз те чакам в ръжда,
със душица на птица,
цял потънал в дъжда,
чакам като искрица...

19.05.1995
Казармата