Безмълвни очи

Безмълвни очи


Понякога мълчанието си ценя
и неслучайно лист не искам
и въпреки че после се виня,
все пак сърцето си подтискам.

Мълчанието е като снеговалеж --
тихо идва с наметало бяло,
то е в ад за Рай копнеж
и смесва в мен душа и тяло.

Дали ще искам стъпки да оставя
и ехото тревожно да ме гони?
Или човеци снежни да направя
и съживя -- без оглед на закони?

А Пролетта дали да я извикам
и зная ли молитвата потребна?
Май буквите като Сизиф ги тикам
и римите са със душица дребна...

Мълчанието -- точно днес съм в него
и не от днес и не за първи, втори път,
искам стих -- душата ми зове го,
но няма...мислите не носят ме отвъд.

А много са -- чувствам ги, докосвам,
като заспали -- откъде е таз умора?
Отчаян във прахта до тях се просвам,
няма вдъхновение, криле, опора.

Защо мълча? Нима затишие пред буря,
е това -- облаците чакат наискрени
и колко още трябва да притуря,
за да блеснат мълнии непреклонени?

Дали и вятър волен още не достига,
а може би земята пак не е готова,
за този дъжд, дори и град или верига,
ме държи -- за Свободата нова?

Понякога мълчанието си ценя,
но никога за листовете празни,
не мога да простя и се виня,
когато спирам мигове екстазни.

Защо го правя? От какво е туй сърце,
та не изпита ни веднъж наслада,
пълна, неизмерна, на това сърце,
какво му трябва -- обич или клада?

Очите вечно ли за кратко ще говорят,
безмълвните очи, студените зеници,
де е огънят, със който ще съборят,
стените спрели чувствата мълчащи?

Къде си ти? Защо си там далече...
Защо до тебе само в стих достигам
и вдъхновението ехото отвлече
и пак мълча -- в познатата верига?

Кога най-сетне всичко ще избухне --
от две комети Слънце да засвети,
кога Вселената от прах ще рухне
и ще разбули тъмните планети?


Видение...о, този нощен влак,
бавно спира сред лъчи и гласове,
на стъпалото поставям крак
и сърцето ми задъхано снове...

И сред хората, един човек, един поет,
с безмълвните очи те търси из тълпата,
тебе -- кладата -- светът на друг поет,
тлеещ за любов и полет в Небесата!

Очите ти, очите ми, гласът и твоя,
име, второ, бяг докосване и тишина,
ний -- бледи късове в косите на прибоя,
сега сме бисер в мида-топлина!

Мълчание -- не искам да отнемам,
със римите от нашите мечти,
очите са безмълвна днес дилема...
искрата към живота ми си ти!!!

26. 09.1995