сряда, 8 октомври 2008 г.
петък, 17 август 2007 г.
NIGHTMORE&MORE
NIGHTMORE&MORE
Дали съм спящ?! Дали съм буден?!
Полунощ е.... вятърът отвява,
куп листаци... и стоя учуден
"Кой отвя я моята забрава?!"
Земята е напукана -- за дъжд въздиша,
...а сърцето ми! Кипи от кълнове и влага,
тече към теб, когато дишам...
...бягах... ти...ТИ! И спрях да бягам!
Под бряг висок реката изнемогва,
а кръвта ми ври, трещи неутолена,
очите... поглед мил затрогва,
слънчев -- с влага от Духа родена!
Клони нежни, брулени от вихър див,
стенат, чувствата летят -- в листа,
ръцете ми -- трептят във танц красив,
под дъхът на твоята уста!
Сляти стъпки... аромат омаен,
от косата ти... безследно,
изчезват устни с дъх отчаян,
в твойте... впити -- до последно!
Стихът ми -- галещ и освободен
като небето -- виждам само чистота,
със букви -- вземащи във плен...
...Плен? С криле? Вземи ме!
...ЛЮБОВТА.......
Полунощ отдавна мина...
шептя:"ОБИЧАМ!" , блус играем,
носени от Божия лавина...
...във реалност... що пък да мечтаем?
18.09.1998
Посветено на теб, Наталия и на всички мои срещи с теб, с
благодарност, че ми позволи да гледам в теб
и да видя себе си -- роден за теб...
Дали съм спящ?! Дали съм буден?!
Полунощ е.... вятърът отвява,
куп листаци... и стоя учуден
"Кой отвя я моята забрава?!"
Земята е напукана -- за дъжд въздиша,
...а сърцето ми! Кипи от кълнове и влага,
тече към теб, когато дишам...
...бягах... ти...ТИ! И спрях да бягам!
Под бряг висок реката изнемогва,
а кръвта ми ври, трещи неутолена,
очите... поглед мил затрогва,
слънчев -- с влага от Духа родена!
Клони нежни, брулени от вихър див,
стенат, чувствата летят -- в листа,
ръцете ми -- трептят във танц красив,
под дъхът на твоята уста!
Сляти стъпки... аромат омаен,
от косата ти... безследно,
изчезват устни с дъх отчаян,
в твойте... впити -- до последно!
Стихът ми -- галещ и освободен
като небето -- виждам само чистота,
със букви -- вземащи във плен...
...Плен? С криле? Вземи ме!
...ЛЮБОВТА.......
Полунощ отдавна мина...
шептя:"ОБИЧАМ!" , блус играем,
носени от Божия лавина...
...във реалност... що пък да мечтаем?
18.09.1998
Посветено на теб, Наталия и на всички мои срещи с теб, с
благодарност, че ми позволи да гледам в теб
и да видя себе си -- роден за теб...
Прости ми
Прости ми
1.
Колко е грозно, ограбващо, зло,
когато се видим и по принуда,
да крием очи -- виж, щото било,
пълно със хора, о, мисъл луда!
И нещо задържа думите нежни
и знам, че за теб са, но си мълча
и плямпам клишета небрежни,
прости ми, че аз като мен не буча!
Как да ги кажа, когато оцапани,
ще бъдат от поглед и още какво,
незнайно от кой, а минутите скапани,
летят и секат ни -- като брадва дърво!
Сега разбрах защо Исус ни прати,
в онзи град далеко -- само с Него
и води ни из Своите палати,
от любов разпнала нашто его!
2.
Прочетох твойте редове трептящи
и ще те взема с блясък-трясък,
щом Той ни каже с думи врящи
и идвам с рев и боен красък!
Какво да пиша -- знам, изгаряш,
с теб да съм и искам до безкрай,
да сгуша те и да прегаряш,
сърцето ми-- познало рай!
Благодаря ти, че си ме обичаш,
благодаря, че ми повярва ти
и че на мене се обричаш,
да ваем нашите мечти!
Какво да дам ти? Всичко? Не!
Аз нямам нищо -- то на Бог е!
Тогава нищо ли? О, не!
Имам всичко и във Бог е!
А ти ми даде плод избран --
като сърцето си -- узрял, готов,
от срам не взех го... като кран,
удави ме в твоята любов!
3.
Да бъда твоите крила могъщи,
ти пък моите очи и двама в едно,
да полетим надето ни обръща,
Вятърът над земното кълбо!
Моите очи си с твоята любов,
силата ми вдига те в път нов,
моето небе си канещо със зов,
няма аз и ти, а ние, няма ров!
Само ритъм тътнещ във Ръце,
пръскащ светлина и слава,
миксираща ни във сърце
и във основа здрава!
Какво да дам? Поиска всичко --
имаш го, Шайни и със страст,
по тебе нека да се плискам
и в теб без дъх и глас!
4.
Ще те целувам, докато изчезнеш
и станеш дим от плаха роса,
шуштяща в жар и ти излезнеш,
както гребен от коса!
Цял пращящ от енергия жива,
припукващ и стенещ за още коса,
ще те вълнувам с мъжката дива,
любов и ще те отнеса!
Какво направи ти със мене?
Отде дойде? Къде бе скрита?
За теб се молех на колене
и Той обля ме без да пита!
Заля ме с теб и твойте рими,
пронизват моето сърце,
аз само стена: Говори ми
и ме извайвай със ръце!
5.
И ред е като удар здрав,
на копач и бликва влага,
гледам и треперя прав,
пред палещата влага,
слизаща от твоят дъх,
очите си не вдигам,
ако вдигна, като мъх,
късам, като книга,
ще изтръгвам страниците твои
и всички букви грубо ще изсипя,
и ще съборя твоите устои,
ще скочиш в мен, ще те засипя,
с това , което сам не знам
и ти ще бъдеш търсещ лист,
попаднал в нежен ураган
и ще бъдеш алпинист,
достигнал своят връх мечтан!
6.
Прости ми, че така те паля,
прости ми, че сега избързвам
и от този лист те галя
и безвъзвратно те привързвам,
към себе си -- не е лъжа, нали,
Бог ни срещна и ни даде знак,
започна дъжд от милост да вали,
не бях ни аз, ни ти, тогава как,
стигнахме дотам, че да се любим,
на листа бял, кажи ми ти ...
Но аз не искам да изгубя,
ни миг от римните мечти!
7.
Ти имала ли си дори представа,
че любовта в Исус е кат лавина?
Аз нямах и Му давам слава,
че ни свърза като глина,
във сърце, но не от кал
и как без Него бих живял?
А как без тебе бих разбрал,
че животът си не съм живял?
1998 г.
1.
Колко е грозно, ограбващо, зло,
когато се видим и по принуда,
да крием очи -- виж, щото било,
пълно със хора, о, мисъл луда!
И нещо задържа думите нежни
и знам, че за теб са, но си мълча
и плямпам клишета небрежни,
прости ми, че аз като мен не буча!
Как да ги кажа, когато оцапани,
ще бъдат от поглед и още какво,
незнайно от кой, а минутите скапани,
летят и секат ни -- като брадва дърво!
Сега разбрах защо Исус ни прати,
в онзи град далеко -- само с Него
и води ни из Своите палати,
от любов разпнала нашто его!
2.
Прочетох твойте редове трептящи
и ще те взема с блясък-трясък,
щом Той ни каже с думи врящи
и идвам с рев и боен красък!
Какво да пиша -- знам, изгаряш,
с теб да съм и искам до безкрай,
да сгуша те и да прегаряш,
сърцето ми-- познало рай!
Благодаря ти, че си ме обичаш,
благодаря, че ми повярва ти
и че на мене се обричаш,
да ваем нашите мечти!
Какво да дам ти? Всичко? Не!
Аз нямам нищо -- то на Бог е!
Тогава нищо ли? О, не!
Имам всичко и във Бог е!
А ти ми даде плод избран --
като сърцето си -- узрял, готов,
от срам не взех го... като кран,
удави ме в твоята любов!
3.
Да бъда твоите крила могъщи,
ти пък моите очи и двама в едно,
да полетим надето ни обръща,
Вятърът над земното кълбо!
Моите очи си с твоята любов,
силата ми вдига те в път нов,
моето небе си канещо със зов,
няма аз и ти, а ние, няма ров!
Само ритъм тътнещ във Ръце,
пръскащ светлина и слава,
миксираща ни във сърце
и във основа здрава!
Какво да дам? Поиска всичко --
имаш го, Шайни и със страст,
по тебе нека да се плискам
и в теб без дъх и глас!
4.
Ще те целувам, докато изчезнеш
и станеш дим от плаха роса,
шуштяща в жар и ти излезнеш,
както гребен от коса!
Цял пращящ от енергия жива,
припукващ и стенещ за още коса,
ще те вълнувам с мъжката дива,
любов и ще те отнеса!
Какво направи ти със мене?
Отде дойде? Къде бе скрита?
За теб се молех на колене
и Той обля ме без да пита!
Заля ме с теб и твойте рими,
пронизват моето сърце,
аз само стена: Говори ми
и ме извайвай със ръце!
5.
И ред е като удар здрав,
на копач и бликва влага,
гледам и треперя прав,
пред палещата влага,
слизаща от твоят дъх,
очите си не вдигам,
ако вдигна, като мъх,
късам, като книга,
ще изтръгвам страниците твои
и всички букви грубо ще изсипя,
и ще съборя твоите устои,
ще скочиш в мен, ще те засипя,
с това , което сам не знам
и ти ще бъдеш търсещ лист,
попаднал в нежен ураган
и ще бъдеш алпинист,
достигнал своят връх мечтан!
6.
Прости ми, че така те паля,
прости ми, че сега избързвам
и от този лист те галя
и безвъзвратно те привързвам,
към себе си -- не е лъжа, нали,
Бог ни срещна и ни даде знак,
започна дъжд от милост да вали,
не бях ни аз, ни ти, тогава как,
стигнахме дотам, че да се любим,
на листа бял, кажи ми ти ...
Но аз не искам да изгубя,
ни миг от римните мечти!
7.
Ти имала ли си дори представа,
че любовта в Исус е кат лавина?
Аз нямах и Му давам слава,
че ни свърза като глина,
във сърце, но не от кал
и как без Него бих живял?
А как без тебе бих разбрал,
че животът си не съм живял?
1998 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
