БЛЕНУВАНЕ

БЛЕНУВАНЕ


Цветът на кожата при залез,
римите, що листът не побира,
дъхът на устните как гали,
струните и липсата на лира.

Нежността на бляновете замразени,
романтиката във една лъжа,
ударите на сърцата разделени,
вселената на думата "тъжа".

Мечтите, без които моят свят,
останал би във ноктите на мрака,
тялото ти, във загатващ плат,
целувките, с които бих облякъл...

Болката от мигове изгубени,
дъждът от самота и скрит копнеж,
римите от любовта разбудени,
душата-стих във пламъци и скреж.

Думите нахвърляни небрежно,
спомените, без които сме ограбени,
думите, избликнали от нежност,
думи, без които сме разграбени.

Представата за всичко непознато,
илюзията, че познаваме познатото,
бледите ръце на тишината,
спечената кал по златото.

Отшумелите следи на Времето,
очакването между две писма,
дръзновението, стъпило на стремето,
крясъкът и ехото в една тъма.

Луната над морето незатихващо,
шумат на капките във пещера,
сърцето-ураган, откликващо,
очи-дъга, изгубени пера.

Безмълвието посред суетата,
разбраната прегърната любов,
животът тегнещ над децата,
сънят -- преди кошмарът нов.

Откъснатите цветове на моята,
на младостта ми недарявана,
тайната, покрила твоята,
любовта ти с сълзи навъзпявана.

Краят на словата наредени,
недовършени -- като:"Обичам те!"
дните, от тъгата набраздени,
безсмислени без искрено "Обичам те!"

Листът, понесъл грохота на мислите,
цветът на кожата при залез,
изгревът, сред капките, сред чистите,
дъхът на устните как гали,пали...

28.07.1995

..Любовни думи -- като капчици зад яз,
прииждат, пълнят, но моща им все е скрита
и вижда се едва тогаз, когато с бяс,
вълни необуздани, ах, съдбите ни помитат...